Lamborghini Huracán Tecnica LP 640-2: Техника и чувства

Лекото подрязване на крилата на Lamborghini Huracán STO е довело до малко по-сдържана външност, но иначе Тecnica е не по-малко впечатляваща – както в поведението си по завоите, така и с възможностите и гласа на атмосферния V10 и неговите 640 к.с.

1-6-5-10-2-7-3-8-4-9… Възможно ли е една наглед объркана поредица от числа да звучи секси? Определено, стига да описва реда на запалване на горивните камери на атмосферен V10 на Lamborghini. В интерес на истината, до 3000 об/мин 5,2-литровият двигател щади гласните си струни и държи затворени клапите в изпускателната система. Затишието в увертюрата естествено води до бавно покачване на напрежението и ескалация на вълнението като във всяка добра опера. Сравнението ви се струва малко нелепо? Възможно е – не сме експарти по акустика, образовани музиканти или дори запалени меломани, за да дадем експертно обяснение на феноменалното очарование и мощното психологическо въздействие на звука на атмосферния V10, който харесваме още от Gallardo. Но те са факт, който може да бъде потвърден от всеки, който някога е чувал италианската машина.

Така, сега да оставим настрана субективните фактори и да преминем по същество – към тестовата процедура на Lamborghini Huracán Tecnica LP 640-2. За протокола, именно това е пълното име на модела. Извън него, в момента дирижирам трансмисията с два съединителя с двете фиксирани на кормилната колона лостчета, а тя отговаря на командите със светкавична смяна на предавките. Цифровото изображение на стрелката върху оборотомера подскача по цялата скала, докато разположеният директно зад гърба ми V10 се събужда от летаргията. Процедурата звучи познато, но все пак в случая става дума за стар познайник. За наистина зрял задвижващ агрегат, който за щастие ще бъде оставен на мира и ще може да диша и пее свободно поне до 2024 година. Междувременно обаче, той изживява своеобразен предварителен връх в кариерата си под задния капак на Tecnica, която се отказва от екстремната аеродинамика на STO и жертва затворената предна част в полза на удобния и лесно достъпен карбонов капак с малко багажно пространство отдолу – достатъчно за ръчния багаж от самолета, но не и за по-големи куфари. За две каски обаче е перфектен и това вероятно следва да ни загатне за насочени към състезателната писта амбиции. Но къде остава ролета на STO в този случай?
Всички по реда си – тепърва предстои да стигнем до поведението на пистата. Засега и в интерес на повествованието ще засилим още съспенса в тази насока. Нека засега да видим докъде е стигнала еволюцията на Huracán. По отношение на мултимедията и комуникацията моделът е общо взето в крак с времето – благодарение на обновената инфоразвлекателна система с гласовия асистент Alexa, но и не чак дотам, защото връзката с Android Auto и Apple Carplay все още изисква кабел. Всичко е вградено хармонично и напълно в централния тунел и изглежда много добре – стига да не ви се наложи да търсите и работите с приборите за регулиране на климатика и силата на звука. Човек остава с впечатлението, че цялото място в тунела отдолу е заето от карданов вал, който насочва част от 640-те к.с. и 565-те Нм максимален въртящ момент към предния мост. Само че тук няма такъв, а цялата тяга се стоварва върху задните колела. От друга страна, в обикновеното ежедневие (малко странно словоъчетание при това Lamborghini) човек може и да не забележи това изобилие от мощ, защото грамадният V10 обича да изключва половината от цилиндрите си в градски условия и всичките тези задръствания и светофари. В подобни условия и трансмисията с два  съединителя сменя предавките рано, обикновено без резки движения и с явното желание за пестене на гориво. Което в конкретния случай означава разход в диапазона между 11 и 16 литра на 100 километра.

Бик с обноски

Така… Както казахме, из града човек обикновено се носи леко и плавно на седма предавка, в рамките на ограниченията на скоростта и с около 1200 оборота в минута с оглед опазването на спокойствието на гражданите. Разбира се, това е възможно само до известна степен, защото дори и в покой отровнозеленият италианец с клиновидна каросерия с височина 1,16 метра, ново оформление на предната част в стила на Sian и шестоъгълни ауспухови тръби оказва трайно въздействие върху околните. Иначе този Huracán демонстрира отлични обноски и в режим „Strada“ всъщност предлага нещо като комфорт на возене и ефективна шумоизолация на купето, обзаведено с анатомични спортни седалки. При условие, че се спазва ограничението от 3000 об/мин, разбира се – иначе тишината в машинното отделение не е гарантирана… Освен това пилотът и спътникът му не трябва да са твърде високи, защото на този еволюционен етап обемите във вътрешното пространство не показват осезаеми промени. От тази гледна точка банковият превод в размер на поне 230 000 евро не е непременно решаващият фактор при покупката на Tecnica – дори да имате парите, ръстът и телосложението като цяло може да ви насочи към по-подходящи за вас продукти като по-евтиния Evo Spider със сгъваем покрив например. Но всеки си знае най-добре, а и както знаем, богатите също плачат…

Като цяло пространството в купето е силно ограничено, отделенията за вещи също са малко – всъщност нищо чудно при машина с толкова много карбон и с текстилни вътрешни дръжки на вратите, заимствани от STO, които човек вижда веднага, щом седне зад волана. Хубаво е, че смартфонът поне си има специално, добре осигурено място и не може да излети още на първия завой, а подобните на самолетен кокпит лостчета на таблото са преживели урагана на цифровизацията.

Така че да излитаме! Не… или поне не веднага. Засега просто ще задействаме функцията за леко увеличаване на клиренса на предния мост, за да се измъкнем без поражения на сплитера през прага на редакционния подземен паркинг. Двете ми ръце са на волана, лявата посяга към лостчето на мигачите. В цялата работа има нещо от мотоциклетите – особено ако човек забрави да изключите мигача с лек натиск.

Автомобилите отпред освобождават доброволно лявата лента на аутобана и Tecnica се втурва към максималната скорост от 325 км/ч. Звучи като лудост, но всъщност не е. За щастие това все още е позволено на определени отсечки в Германия и ако те не са натоварени, сухи и с добра видимост – дори относително безопасно. Още повече, когато сте в автомобил, при който 300 се усеща като 200. Междувременно се отклонявам от широкия аутобан и се насочвам по криволичещия по хълмовете междуградски път към  Хокенхайм.

По това време на годината над тях висят тъмни облаци и вее хлад, но както се казва – всяко зло за добро, защото пътят е практически безлюден. Няма сняг, лед и влага, няма и мотоциклетисти, трактористи и велосипедисти, които да пречат на зеленото чудовище. Тук новата версия на Huracan се чувства като у дома си и се впуска с желание по завоите – особено след като превключвателят на режима на движение на волана щракне върху позиция „Sport“ на шест часа. При нея алгоритъмът за смяна на предавките се изостря, клапите в изпускателната система се отварят, амортисьорите се затягат. ESP също дава повече свобода на задницата, но разхлабването на юздите не бива да се бърка с пускането им. Във волана естествено не се усеща и грам от влиянието на задвижващия преден мост при Evo, а задните колела се насочват активно паралелно или срещу посоката на предните в зависимост от ситуацията.

Малко повече за гумите

Lambo следва резките движения на волана с желание и без излишна и претенциозна съпротива. В това отношение всичко е прекрасно и би могло да бъде още по-добро, ако температурата на асфалта в ранната пролет не се движеше някъде в малките двуцифрени числа – крайно недостатъчно, за да вкара летните гуми в работния диапазон. Като цяло гумите са важно нещо и затова ще им отделим малко повече внимание. Подобно на STO и тук Lamborghini са направили необичайно непатриотичен избор и са заложили на Bridgestone вместо на Pirelli. Разбира се, вариантът „Sport“ използва специално създадена за Huracán смес, подобно на полусликовете, които сега обухме и загряваме на пистата в Хокенхайм. При тях шарката на протектора е толкова скромна, че човек започва да се чуди как въобще законът го позволява, но когато температурата се повиши, „Race“ гумите залепват фантастично на затвореното трасе. Налягането от 2,7 бара при тях е необичайно високо, а поведението им почти не деградира дори след три поредни бързи обиколки. На практика презавиване на пистата можете да постигнете само насила, но въпреки това, границата между сцеплението и загубата му е много тънка. С допълнително предлаганите за модела полусликове със сигурност могат да се постигнат и още по-добри времена за обиколка, но в този ден трябваше да се съобразяваме и с разпоредбите, ограничаващи нивата на шума.

За сметка на това Tecnica получи шанс да докаже своя динамичен потенциал в слалома и да изпревари постиженията на своя очаквано по-твърдо настроен събрат STO. Сцеплението на предния мост се оказа наистина невероятно, Tecnica влиза невероятно бързо и стабилно между пилоните, може да бъде прецизно насочена и да постигне изключително високи скорости в завой. И това не е всичко, защото по-цивилната от STO версия има и екстремен режим „Corsa“, който осигурява пълен контрол на пилота и го амбицира с ръчна, твърда смяна на предавките. При тези настройки Tecnica подобрява заводското време за спринта от място до 100 км/ч, покривайки го за три секунди, шест секунди по-късно пресича границата от 200 км/ч и достига 300 км/ч за по-малко от половин минута. През цялото време функцията „Launch Control” регулира баланса между мощ и сцепление толкова ефективно, че поставя под сериозен въпрос необходимостта от двойно предаване при Huracán. Но… Винаги има едно „но” и в случая то е свързано с поведението с цивилните летни или зимни гуми, в което винаги се усеща борбата на задния мост по тънката граница на сцеплението при по-ниски температури.
Говорейки за сцепление, нека не забравяме и спирането. Усилените с въглеродни влакна керамични дискове са съчетани с шест- на предните и четирибутални апарати на задните колела – много надеждна комбинация, която при стандартното измерване при 100 км/ч успява да постигне сензационните 31,3 метра. Но и тук има едно „но” – в режим на рязко спиране Tecnica бързо се озовава в диапазона на намеса на ABS, което на свой ред индуцира лека нестабилност в задницата. При по-нежно отношение към спирачния педал, иналианецът се държи по-балансирано и уверено на асфалта.

Южняшкият темперамент си проличава отново при движение по пътни настилки с вълни или напречни фуги, където Huracán не се нуждае от много, за да избухне в осезаеми вибрации и колебания – поведение, за което ниските температури в Германия и студените гуми няма как да облекчат твърде… От друга страна (макар и да прилича на търсене на несъществуващи кусури), все пак трябва да се спомене, че има известни ограничения в свободата на избор при настройките на Tecnica. Смяната на режимите на движение е лека и логична, но човек няма възможност да състави индивидуален набор от настройки – предлага се или пълно спокойствие или агресия до откат. Но пък кой знае – нима именно тази опърничавост не прави моделите на Lamborghini толкова привлекателни?

ОЦЕНКА

Истински празник за всички сетива! Tecnica ускорява брутално, спира рязко и се вихри по пистата Хокенхайм почти толкова неудържимо, колкото и значително по-радикалния вариант STO. За разлика от него, Tecnica вози доста приемливо за модел на Lamborghini и може да се държи тихо и възпитано, когато се налага.

Teкст: Клеменс Хиршфелд
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт