Citroen C4, Mazda CX-30, Renault Megane: Кой тук е шефът?

Снимката може да ви изненада, защото трите автомобила не са с типичното за тестовете ни пълно подобие. Докато Mazda CX-30 и Citroen C4 съчетават различни нюанси и могат да бъдат определени като кросоувъри, Renault Megane е класически компактен модел. Идеята е да сравним цялостния комплекс от качества, който би могъл да ви насочи към избора на автомобил от компактния клас.

За автомобил, обилно покрит с пластмасови детайли с отличаващ се от този на каросерията цвят, при което самата каросерия е високо позиционирана и с по-голям просвет, напоследък често се използва терминът CUV, или Crossover Utility Vehicle. Тук в уравнението се намесва и линията на покрива, която добавя допълнителни елементи в определянето на вида на автомобила. От Mazda например наричат своя CX-30 Crossover SUV. Подобни скосяващи се линии извикват асоциации с купе версиите на SUV моделите в този клас, които производителите наричат с допълнителни имена – като Sportback при Audi Q3 например. Типични примери за подобни модели са Renault Arkana (дефинирано като Sports Crossover) или по-големият Mercedes GLC Coupe.

Новия си модел C4 обаче Citroen не причислява към нито една от подгрупите кросоувър, SUV или купе. С C4 производителят иска да изобрети наново компактния клас и да му даде нови измерения. Нямаме нищо против, затова ще опитаме да сравним предимствата и недостатъците на тези концепции, като добавим към групата на CX-30 и C4 и един представител на класическия компактен клас – Renault Megane.

Въпреки разнородния си характер сравняваните автомобили не се различават значително по отношение на широчината, а при дължината разликата им е в рамките на четири сантиметра. Само – и съвсем логично – при параметър като височината C4 и CX30 надвишават модела на Renault със съответно осем и десет сантиметра. Това, естествено, в основни линии се дължи на по-големия просвет на каросерията и улеснява достъпа до вътрешността. Разбира се, високият ръст, респ. по-високият център на тежестта, създават и недостатъци. Намаляването на естествено пораждащите се колебания на каросерията трябва да стане с помощта на по-твърди пружини, стабилизатори и втулки.

Въпрос на избор…

Да започнем именно с поведението на пътя. Citroen нагърбва със задачата да поема неравностите сравнително мекото си окачване. Резултатът е въпрос на вкус, но безспорно акцентът в поведението на този автомобил е върху комфорта. Естествено, при такава настройка желанията за спортно шофиране се парират доста рано, принос за което има и недостатъчната обратна връзка от волана и стриктно действащата ESP.

CX-30 е настроен по-стегнато, но без да достига нива на дискомфорт – решение, което от своя страна съответства и на по-комуникативното кормилно управление. Това се отнася и за Megane, чийто волан обаче трябва да бъде завъртян на по-голям ъгъл за постигане на същия радиус на завой. Въпреки че преминава през неравностите без сътресения, той позволява и майсторско описване на завоите, без ярко изразена тенденция за накланяне и като цяло оставя най-добро впечатление с баланса си. Въпреки височината си обаче CX-30 преминава през слалома само с една идея по-бавно, а с прецизно балансираната си ESP дори е по-бърз при двойната смяна на лентата.

Що се касае до пространството в задната част, предлаганото от Renault е малко по-малко от средното за класа. Мястото за краката е достатъчно, но ходилата трудно се побират под седалките. В това отношение CUV моделите предлагат доста повече. Те осигуряват съответно с осем (C4) и шест сантиметра (CX-30) повече място за краката. Дори и при тях обаче липсват трикове за гъвкавост, като задни седалки с променлив наклон на облегалките и плъзгащи се седалищни части. Независимо от оборудването на каросерията C4 предлага две жабки (едната от които е огромна), малък проходен отвор за багаж, големи пространства за предмети и опционално основа за таблет. Само Mazda пък предлага сгъващ се настрани под на багажника. Той служи като разделител на багажното пространство и по този начин позволява пълното използване на височината му от едната страна на повдигнатата плоскост. Обемът на багажника е с 50 л по-голям от този на Citroen (430 срещу 380 л), а Megane с неговите 402 л се позиционира по средата.

Атмосферен срещу турбомотори

Megane контрира с най-мощния мотор в теста: при работен обем от 1332 см3 той предлага 260 Нм въртящ момент и 140 к.с. мощност. Със средния си разход от 7,5 л/100 км моторът е сравнително икономичен, но тази стойност надвишава отчетеното при Mazda (7,2 л) и Citroen (7,0 л). С преднина от малко над половин секунда Megane е и най-бързият при ускорението до 100 км/ч, но по-важно е, че предлага най-голям капацитет за важната при реалното ежедневно шофиране тяга в най-използваните оборотни режими.

Чистото, бързо ускоряване обаче изисква практика, защото за целта е необходимо доста подаване на газ. Този факт е най-изразен при Mazda, но пък в нея усещането при превключване на предавките е много чисто. Въпреки помощта на меката хибридна система, на двигателя с атмосферно пълнене на японския автомобил са му необходими по-високи оборотни режими. Трицилиндровият мотор със 131 к.с. на C4 по подобие на този на Megane разполага с доста въртящ момент, а автоматичната му трансмисия превключва чисто и незабележимо.

Това, което има нужда от още усъвършенстване при C4, е управлението на различните функции. Принципно системата е организирана добре – например с отделен контрол на разделените климатични зони и бутон на основния дисплей, с който могат да бъдат управлявани различни менюта с няколко натискания. Само части от управлението на климатика обаче са изнесени извън сензорния дисплей – въпреки възможността за интегриране на допълнителни бутони на арматурното табло. Самият екран постоянно показва две черни ивици, които толкова намаляват полезната му площ, че много от графичните полета е трудно да бъдат улучени с пръст. Отговорът на въпроса за какво служат тези ивици е много прост – тъй като на панела за климатика липсва индикатор, на тях се показват данни за температурата.

При Renault с 9,3-инчовия сензорен екран графичните бутони са по-малки, но като цяло управлението на функциите работи доста по-добре, отколкото доскоро, а поради изправеното на тясната страна положение мониторът показва по-голям отрязък от навигационната карта в посока нагоре и надолу.

Без сензорен екран в CX-30 Mazda разчита на контролер с въртене и натискане, с разположени около него бутони за директен избор. С това управлението на функциите по време на движение е далеч по-лесно и най-малко отклонява погледа.

Най-добро оборудване в Mazda

В допълнение нивото на материалите в CX-30 превъзхожда доста излъчването за „обикновеност“ на тези на конкурентите, а кожените повърхности допълнително подобряват усещането за качество. Освен това още на ниво серийно оборудване японският модел показва предимства с детайли като подобряващия комфорта head-up дисплей на челното стъкло, силно препоръчителен на фона на решенията при конкурентите с прожектиране на информацията върху издигащи се отделни плоскости.

Кръговият обзор в Mazda отговаря приблизително на този на Renault, който е задоволителен, като при маневриране CX-30 показва най-ясни и контрастни картини от камерата. При C4 широката облицовка на задната колона пречи на погледа назад, а спойлерът възпрепятства погледа в огледалото за обратно виждане. Така тестът потвърждава най-често валидното за компактните кросоувър модели просто правило, че действителните им предимства се ограничават само до по-големия просвет, включващ по-лесно качване. Изборът на кросоувър е подходящ, ако все пак намирате тази автомобили за „куул“, но остава в пълна сила фактът, че модерните модели с висок просвет винаги предполагат някакъв компромис на пътя – дори тогава, когато се наричат компактни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Mazda
С висококачествени материали, най-добрите органи за управление и добър компромис по отношение на поведението на пътя CX-30 предлага най-доброто съчетание от качества. Моторът показва известна слабост.