STUDIO LINSON MOTO ви представя ексклузивно интервю с председателя на BG X-Enduro Championship Бижо Бижев, който ни разкрива всичко най-важно за състезателия сезон. Ще разберете повече за предизвикателствата, пред които са се изправили състезателите, иновативните подходи, приложени тази година, както и някои от най-запомнящите се моменти от шампионата. Нашият гост споделя своите впечатления от развитието на спорта у нас, каква е стратегията за привличане на нови таланти, и какви са плановете за подобряване на трасетата и условията в България.
Ако сте фенове на адреналина, високите скорости и искате да научите за последните тенденции в ендурото, този епизод е точно за вас!
Присъединете се, за да надникнем зад кулисите на един от най-динамичните спортове и да видим как се изгражда бъдещето на българското ендуро.
Цялото видео може да видите в youtube канала на motosport.bg ТУК!
Интервюто подготви: Христо ГЕНЧЕВ
По текста работи: Деница ГЕРЧЕВА
Феноменален финален кръг на шампионата по ендуро тук в Кирково. Затвореното трасе е нещо невероятно, личи си, че целият клуб и оргaнизация са се постарали за един достоен завършек на сезона. Какво е вашето мнение като председател на BG-X ENDURO CHAMPIONSHIP и като състезател?
Дoмакините в лицето на Пламен Мамалев са прекроили изцяло трасето, няма нищо общо с предишните години. Направили са доста сложни елементи. Ето – съдя по себе си. Финиширах преди малко, карах по навигация в клас „Сениор” – беше добра. Трасето в Кирково традиционно е доста трудно. Този път Мамалев е избрал доста каменист терен. Даже мога да направя една съпоставка с наскоро преминало състезание „sea to sky”. Имаше участъци хълмове с много, много камъни и тогава състезателите се чувстваха малко като на световен кръг. Така че и тук е нещо подобно.
Нека сега минем малко през всички кръгове. Тази година Ботевград беше нов кръг, Варна включително. Разкажи на аудиторията как премина шампионата през твоите очи като председател?
През моите очи може би ще изглежда критично и ще прозвучи така, защото аз съм човек, който обича нещата винаги да бъдат много изпипани, но не винаги се получава, понякога самата обстановка, природата, околната среда и въобще има фактори, които няма как да ги контролираме. Пример за такова нещо е състезанието във Варна, което изцяло беше начертано в топло време, лятото, на близо 40 градуса. 3 дни преди това заваля един наистина сериозен дъжд. Организаторите, понеже са дебютанти, не успяха да реагират толкова бързо и да сменят траковете и се получиха конфликтни ситуации. Получиха се недоразумения между състезатели и организатори, но това са стъпки в ендурото, които ни позволяват да вървим напред, да можем да си извлечем негативите, да можем да ги отработим , да ги елиминираме и да продължим. Много пъти съм го казвал „Рим не е построен за един ден”, същата работа е и с ендурото. Другите ни дебютанти бяха Ботевград. Те имат известна преднина. Предишни години бяха правили състезания извън шампионата – страшно подготвен клуб. Аз им адмирирам и много им се радвам. Нещата там изглеждаха на доста високо ниво. Бях споделял с приятели, с познати и с други състезатели, че много се надявам пилотите, които карат в ботевградския клуб и имат опит в карането и в чужбина, да внесат елементи отвън – така и стана. Те направиха точно това – внесоха различни елементи. Имаше два дни навигация, беше много интересно и наистина адмирации за това, което направиха. Мога само да благодаря и на двата клуба и на варненския и на ботевградския за това, че направиха всичко възможно, предвид всички спънки, да реализират състезанията. Много неща останаха зад кадър. Момчетата от Ботевград хвърлиха невероятни усилия, за да могат да организират това състезание и да го съчетаят с хората, които ползват горите в техния регион. Категорично мога да кажа, че положиха кански усилия и им благодаря затова.Като цяло шампионата мина добре, не мога да кажа отлично, защото на един-два кръга имахме наистина сериозни проблеми, основно организационни. Те може би се получават от това, че все още ендурото макар и с традиции в България, малко изостава от нашите съседи. За пример мога да дам румънците, които са на малко по-високо ниво, но ние винаги се опитваме да ги догоним. Не винаги ни се получава, но сме предприели стъпки да го направим.
Това ми е и следващият въпрос – за плановете догодина. Има ли още желаещи да се включат като кръг. Нещо да се промени във формата, защото имахте една тежка среща на “Дамасцена”.
Да, тежка среща беше тази в Дамасцена, тя беше след кръга в Корница. Тази среща беше доста ползотворна. Клубовете успяха да кажат и да споделят това, което ги вълнува и притеснява. Аз ги уверих, че всичко, което сме говорили и обсъдили е записано и стиковано и ще бъде изложено на годишната среща на “BG X-Enduro”.
Защо не направите за догодина да има регулярна среща по средата на сезона. Или вие като екип от шампионата, да сте по-близко до домакините и организаторите на всяко състезание.
Тук е мястото да кажа нещо, което не го знаят много хора. Обикновено срещите на “BG X-Enduro” се провеждат в края на сезона като минат всички състезания и слагаме на масата плюсовете и минусите да ги претеглим. Три години назад като върнем, винаги преди тези срещи съм се опитвал да организирам клубовете, писал съм и съм изпращам имейли, писал съм теми в социалните мрежи с молба да можем да седнем, да се съберем и да им чуя мнението. Самите клубове тогава, за тези три години назад говоря, не подхождаха толкова сериозно към молбата и желанието ми да се съберем, неглижираха донякъде срещите, но в един момент според мен те сами осъзнаха, че е нужно да има такава комуникация. За мен е важно, полезно и нужно да има организация и комуникация.
Категорично комуникацията между организаторите е много важна. Както спомена варненския клуб – те са дебютанти, но ако се съберете всички заинтересовани страни, ще е от помощ на всички. Вие като представители на BG X-enduro и организаторите от съответния клуб и направите дори едно каране по траковете – това може и също да е от полза.
Едно от нещата, които искам да се случи, е да имаме екип от трасе – координатори, които да проверяват трасетата и при нужда да посочат на организатора къде би било добре да се промени и подобри. Идеята е да вдигаме нивото, състезателите да бъдат доволни. Това също е много важно. Започваме да имаме заявки от пилоти от чужбина – Гърция, Румъния.
Да, мога да дам пример със състезанието в Кирково. Имаме румънски състезател, който е в топ 5 в клас „Експерт”.
Да, така е. Опитваме чрез покани, чрез комуникация да ги привлечем към нашите състезания. Там вече и нивото е друго, защото комуникацията се извършва между двете федерации. За да кара чужденец в български шампионат трябва да се мине през БФМ, както и през румънската федерация. Това са чисто документални неща, но аз лично за себе си искам да работя с клубовете, искам да има комуникация с тях, искам заедно да вървим напред. Мен не ме притесняват негативните коментари, нито положителните – това са мнения на хора и във всяко едно, има нещо, което може да се пробва. Мога да дам пример със състезанието, което премина в Крупник. То пожъна изключителен успех, макар и да беше извън шампионата. Събраха се невероятно много състезатели, отделно и от Гърция дойдоха страшно много състезатели. Аз поради лични причини не можах да присъствам на състезанието, но изгледах всички налични видео и снимкови материали и определено атмосферата беше забележителна.
В Крупник състезанието традиционно е силно.
Определено е така. Крупник е много сериозно и с много голяма организация състезание. Тук е момента да кажа, че имаме покани от различни общини в България да направим кръгове в места, където почти никога не е имало ендуро. Говоря за българо-гръцката граница, от Кресна надолу имаме покани от общините да правим състезания. Имаме покани и от общините нагоре в северна България. Вижда се, че ендурото, макар и с малки крачки, върви в някаква посока.
Ти си скромен, не са малки, големи крачки са, защото не бива да изпускаме момента, че тази година може би имаме рекорден брой лицензирани участници.
Само искам да вметна, че в средата на годината имахме организатор, който каза, че за следващата година иска да се включи. Той не беше правил състезание, но иска да се включи. Определено аз не искам да се изтъквам, защото всичко това е екипна работа и зад нея не стоя само аз.
Предстои състезание в Пещера.
Да, ще направя всичко възможно да отида да карам. Никога не съм карал в Пещера, винаги съм искал да го направя, сега дойде и моментът да се случи. Пещера ми е в календара. Това исках да кажа, че ендурото върви лека-полека. Очаквам разбиране от много хора, ясно, че няма как нещата с магическа пръчка да се променят за една вечер, но се надявам всички да сме на правилния за спорта път.
Екипна работа е това и е свързана с много хора. Нека не забравяме да обърнем внимание и на децата в спорта, виждаме, че има интерес и всъщност това е най-важното.
Аз също искам да поговорим малко за децата в ендурото, защото ми е много болна тема това. Децата са бъдещето на всеки един спорт и трябва да направим всичко възможно да ги подкрепяме. Имам възможност да комуникирам с организаторите, които са част от шампионата. Винаги на тях им казвам да помислят за децата. Трябва да привлечем все повече деца и това да ни е основна цел и приоритет.
В Банско има много деца.
Така е. Те са една от много силните школи. Банско и Дамасцена. Спортът обаче е скъп. Поддръжката на един мотоциклет е много голяма като стойност – гуми, гориво, резервни части. Всеки един родител може да сподели за това. Определено родителите играят ключова роля, защото без тях привличането на деца би било невъзможно и искрено им благодаря за отделените ресурси.
Така е, но виждаме, че започват и отборите да помагат. Много ми се иска да споменем и клуба на BulDock Rockets, както и вашият клуб, които поощрявате и помагате на децата. Веско от GASGAS също.
Искам да те прекъсна и да спомена и LINSON MOTO, това студио тук е само малка част за това, което правят за спорта и ние сме изключително благодарни и щастливи, че има хора, които се отзовават и ни помагат. Нивото в спорта се вдига и искам да кажа, че си личи, че самите състезатели карат с едно различно самочувствие и искат да изглеждат като състезатели в истинския смисъл на думата.
Все пак не е от без значение, че вие направихте всичко възможно да „докарате” топ пилотите в спорта в България, в Арена Армеец. Това беше преживяване за всички. И родните пилоти се доближиха до истинския спорт и разбира се, че това им въздейства. Аз присъствах и видях какво означава това за тях. Говорим за фирми и марки, затова много ми се иска да си поговорим за маркетинга в ендурото. Лично мое мнение е, че освен на федерацията, трябва да се обърне и малко повече внимание на медиите, за да може да се промотира повече спорта и да се дава възможност да се чуе и гласа на състезателите, на това, което те искат да кажат.
Виж, не искам състезателите и хората, които ще гледат интервюто да ме разберат грешно, но може би от една или две години хората, с които комуникирам основно състезателите, почти винаги, когато засегнем темата за спонсорите им казвам: „Момчета, когато качвате клипове, рийлс, сторита или каквото и да е в социалните мрежи – упоменете този, който ви е помогнал”. Може с една гума да ти е помогнал, но ти засвидетелстваш своето уважение. В същото време ги съветвам да споделят максимално много информация за това какво правят, как тренират, дори с какво се хранят преди състезание – това са важни неща, от които техните фенове и последователи се интересуват. Радвам се, че този призив стигна до състезателите и малко по малко започнаха да споделят информация и самите те се превръщат в марка. Техните имена са марка – което не е малко.
Тайгвайте повече.
Да, тагвайте повече и си уважавайте спонсорите. Това е важно. Много бих се радвал, ако самите фирми започнат да правят клипове или филмчета със състезателите, които подкрепят. Примерно тестове на спирачни системи, на мотори, на каквото и да е свързано със спорта. Това ще е от плюс за всички. Искам да се върна в началото на въпроса – за медиите. Когато съм се обръщал към федерацията в лицето на Иво Цветанов, в лицето на Десислав Цеков, който се занимава с ендурото, са откликвали на почти всяка моя идея, колкото и шантава да е тя. Те правят всичко възможно да популяризират спорта. За съжаление при ендурото все още, когато момчетата карат в гората срещат негативи от колоездачи, туристи, бегачи, ловджии. Тук е мястото да кажа, че гората и планината са на всички. Всички се грижим за нея. Момчетата, които карат ендуро са страхотни. Почистват горите, помагат на ловците, гасят пожарите. Искам да го кажа това, че лятото, когато видях Рила да гори, се обадих на местния клуб да ги попитам дали може нещо да се помогне. Те вече помагаха на огнеборците, носиха по 30 литра вода на гърба си, за да гасят – изключително дисциплинирани, а и познават гората – това е най-важното в такава ситуация, да познаваш района. Страшно много ендуристи отидоха да помагат.
Благодаря ти за всичко, което ни каза и разказа. Благодаря ти за обзора, които направихме – засегнахме много теми. Надявам се догодина да се видим на повече места, да има нови трасета и наистина най-доброто в спорта да е пред нас.
