Dodge Charger SRT Hellcat Widebody: Marlboro Machine

6,2 литра с демон върху компресора, 717 к.с. и гигантски апетит за гориво, изпускателна система с клапи и никакъв шанс за спокоен сън на съседите в квартала… Този Dodge Charger SRT Hellcat Widebody е точно толкова съвместим със съвременните обществени порядки и тенденции, колкото би бил и човекът с каубойската шапка от рекламите на Marlboro отпреди три-четири десетилетия.

Първо си мислех да свържа някак заглавието на този текст с лошите момчета (“Bad Boys”) от Детройт. Именно така в края на 80-те години наричаха играчите от баскетболния отбор Detroit Pistons заради техния подчертано силово ориентиран стил на игра. B интерес на истината, в тази доминирана от гиганти като Меджик Джонсън, Лари Бърд и Майкъл Джордан легендарна ера в баскетбола, силовият стил бе напълно разбираем и целесъобразен. Особено в плейофите… Всички даваха всичко от себе си – особено Рик Махорн, както и специализираният в специалните акции под коша Бил Лаймбиър. Ако играеше днес, 2,11-метровият трикрилен гардероб щеше да получи забрана за десет мача още след първия сблъсък. А при следващата си поява в мач – за остатъка от сезона. Най-малко…

Точно този тип поведение би лепнало като плесник на буза на Dodge Charger SRT Hellcat Widebody. Този рядък екземпляр е динозавър, праисторически звяр, който има точно толкова общо с днешните политкоректни лигавщини, колкото едновремешните Pistons с чистата игра. Има и още нещо (донякъде) общо между тях. До скоростния лост наистина пише нещо от рода на „designed in Detroit“, но Charger всъщност се произвежда в Канада. Може би се има предвид 6,2-литровия двигател? Би могло, ако компресорният V8 беше слязъл от конвейерите в Мичиган. Обаче той е произведен в Салтило, Мексико…

Нищо де, бихме могли да допуснем, че в случая е замесено пушенето на Charger, което може да бъде доста опостушително – стига в днешни дни доставката на пакет Pirelli да не беше такъв логистичен проблем. Въпреки споменатия дефицит, този тип си пуши като комин и това говори за поне среднотежка форма на пристрастяване. Както и да е… За да оправдаем заглавието на статията, предлагам да забравим за обстоятелството, че отдавна, много преди каубоя с рижавите мустаци и стетсъна, Marlboro са били рекламирани и продавани като дамски цигари. Така де, 1930 година е почти преди век. От друга страна, знаете ли защо тези цигари са били дамски? Поради наличието на филтър.

Със своята система за впръскване на гориво във всмукателните колектори Charger SRT Hellcat Widebody не произвежда налагащи използването на филтър за твърди частици емисии, което пък му осигурява възможността да реве почти необезпокоявано през щедро оразмерените си ауспухови тръби. „Почти“ защото официалният вносител на Dodge в Германия AEC монтира леко модифицирана според изискванията за  хомологация изпускателна уредба още при пристигането на стоката на пристанището. Бумагите за техническо съответствие са издадени от австрийския TÜV, в талона е вписано нещо за X-Pipe и абсорбционни шумозаглушители. Документите изглеждат наред.

18+

До акумулатора под дъното на багажника може да се открие малък електронен блок, който се грижи за управлението на системата от клапи в изпускателната уредба, дело на германската фирма Grail Automotive. Въпреки (а може би благодарение на) техните усилия, студеният старт на огромния V8 е много брутална история – направо 18+ в акустично отношение. Отгоре на всичкото представлението може да се стартира и от разстояние с двойно натискане на един от бутоните на дистанционното управление: Очевидно се очаква ревът Charger да бъде последван и от рев на публиката.
Тази възможност едва ли би допринесла за подобряване на обществения имидж на спортния Dodge, но пък е добре да се знае, че според АЕС системата от клапи може да посмекчи малко гръмовния студен старт на машината. В интерес на истината не ми остана време да пробвам. Sorry! От друга страна трикът би трябвало да действа, иначе човек бързо ще се превърне в обект на внимание в квартала – най-малкото на злите езици, но има и по-неприятни варианти… От друга страна е напълно нормално автомобилните запалянковци да проявяват добронамерен интерес към произведението на Dodge. И независимо от всички подробности, които човек би могъл да разкаже, за да задоволи хорското любопитство, главното си остава едно и също – американците може да са всякакви, но когато става дума за шоу, нямат равни на себе си.
Този феномен се проявява и в неща, свързани с преприемаческата култура отвъд океана. Случайно да знаете какво е S54 B32HP, EA888 или пък MA1/75? Ще ви кажа – това са двигателите на BMW M3 CSL (E46), VW Golf GTI и Porsche 911 GT3.

При американците нещо подобно имат само  Chevy с техните „LS-нещоситам” означения. Под предните капаци на моделите на Ford работят машини с имена като Voodoo, Coyote, Apache, Predator и Aluminator. И при Dodge не е по-различно. През годините сред техните двигатели имаше FirePower и Magnum, но най-често срещаното название си остана Hemi. Чудовищният агрегат със 717 к.с. на снимката вляво също е Hemi. Hemi Hellcat. В зависимост от максималната мощност името на мотора се сменя на Demon (851 к.с.) и Hellephant (1000 к.с.). „Адска котка”, „Демон”, „Адски слон”… Това наричам аз имена, не химическите формули при германските двигатели.

Има и десетки други моменти, детайли и дреболии, с които американците показват на останалия свят как нещата се постигат с лекота. В рекламните клипове SRT моделите (Street and Racing Technology) на Dodge задължително се движат с вратите напред и ускоряват, разтопявайки гумите си в мащабни димни завеси. В една от рекламите на Charger SRT Hellcat Widebody се споменават и подробности като широчината на джантите, размерът на гумите, коефициентът на сцепление и скоростният им индекс. Разказва се също за параметрите на спирачната система, както и за това колко по-широка е каросерията на версията Widebody с разширени калници (плюс 9 cм). Да не говорим за клипа, в който се доказва нагледно невъзможността лирическия герой да седне зад волана на своя Charger-R/T с 470 к.с. и да си помисли „Да му се не види, защо не си купих онзи Passat!“ Или пък за онзи, в който двама полицаи (единият собственик на тунинг работилницата „Gas Monkey”, а другият плюшена маймуна) арестуват някакъв тип затова, че яде кроасан в своя Charger. Как е възможно подобно нещо, подобна лигавщина зад волана на спортния Dodge?! Истинско светотатство, срамота! Маймуната въобще не желае да слуша оправданията на нещастника и отбелязва сухо – „Ще обясниш на съдията, mon Chéri!“

Американците не само правят по-забавни реклами, но в общия случай превъзхождат останалия свят и в ситуациите, в които правилото „bigger is better“ важи в пълна сила. Не може да се отрече, че германците също имат своите попадения в тази област и не са лишени напълно от способността за реализация на гениално откачени идеи – рекордните времена на Северната отсечка на Нюрбургринг са популярен инструмент на маркетолозите в автомобилните компании, не липсват и комби модели с мощност над 600 к.с. Само че този Charger Hellcat надминава всичко с бруталния си отказ да има каквото и да било общо с финия вкус на кроасаните и с преклоненито си пред философията, изповядвана от „лошото момче” Бил Лаймбиър.

Един пример – докато BMW M5 и AMG E 63 имат специални режими за отцепване на предните задвижващи мостове за моментите, в които ви идва настроението за димни сигнали, задното предаване на Dodge малтретира гумите перманентно – нерядко и при напълно активиран контрол на сцеплението. Разбира се, подобно на Mustang, американецът има и специален „burn out” софтуер, който облекчава максимално безобразията на водача, активирайки само спирачките на предните колела. Това се нарича „Line Lock“ и става много лесно – натискаш спирачния педал, задържаш бутона „OK“ на волана и подаваш газ. Като решиш, че си отделил достатъчно дим в атмосферата, отпускаш „OK“. И не забравяш да контрираш с волана, за да не попаднеш в някоя от видеокомпилациите с катастрофи на Hellcat в YouTube…

Моля за извинение

Трябва да призная, че въпросният режим е просто фантастично улеснения и ни спести страшно много време за нощните снимки с димни завеси. Имаме възможност да го инвестираме в малко по-продължителна разходка. Бързо напускаме жилищните квартали и решавам да позволя на адската котка да пусне гласа си – включвам звука на изпускателната система на „силно” с бутона на темпомата, отварям малко страничните прозорци и натискам рязко десния педал, преминавайки край отвесните скали край пътя. Следва брутален V8 heavy metal, разтърсващ гръм от изпускателните тръби и адски вой от развихрилия се комресор… Ефектът е толкова зловещ и драматичен, че искам да поднеса моите искрени извинения към горските обитатели – горките животинки вероятно са помислили, че идва краят на света….

Между другото, спортният Dodge залепва изненадващо добре в завоите и макар че поведението му е далеч от динамиката на един AMG E 63 S да речем, адаптивните амортисьори Bilstein подтискат много ефективно усещането, че управляваш холната си гарнитура. Достигащата до волана информация засяга предимно състоянието на пътя и не толкова натоварването на предния мост, но пък завъртането му води до незабавни реакции без осезаемо клатушкане на каросерията. Гумите с размер 305/35 ZR 20 на всички колела също си казват тежката дума. Куриозен факт – при производството се използват друг размер колела, защото с тези моделът не се побира на поточната линия.

Валяците имат неприятния навик да дърпат волана, следвайки надлъжните фуги и коловозите по асфалта, но за сметка на това механичното сцепление достига висоти, при които недозавиването при шофиране по цивилната пътна мрежа е напълно невероятно събитие. Презавиването от друга страна си остава постоянно и в реда на нещата. За щастие дължината на междуосието е горе-долу сравнима с височината на баскетболния кош (3,05 м) и водачът разполага с известно време за реакция и обуздаване на любопитно надничащата задница. В същото време трябва да се има предвид, че гигантският V8 тегли яко при ниски обороти, а нагоре приливът на мощ изглежда също толкова бърз и лишен от съпротивление, колкото и при електромоторите. Затова трябва да се внимава (много да се внимава!) на изхода на всеки завой.

Демоничната усмивка на емблемите върху корпуса на хиперактивния механичен компресор, предната решетка и калниците би трябвало да се възприема като своеобразно предупреждение. Така например трябва да сте наясно, че игричките с димните завеси оставят бели облаци не само в огледалата за обратно виждане след отпускане на спирачката. Дим се появява и в купето на адската котка – нещо напълно нормално при подобни стойности на въртящия момент, но едва ли някой го очаква в съвременен автомобил…

Междувременно способността на комплекта гуми да се справи с изпитанията на пистата Хокенхайм буквално се изпари във въздуха вследствие на невъздържаните ми изпълнения. Дано не ми ги удържат от заплатата… От друга страна така май стана по-добре, защото въпреки яките спирачки Brembo, във фабриката в Канада незнайно защо са налели в системата спирачна течност DOT3 с твърде ниска точка на кипене. В инструкцията за експлоатация пише, че за употреба на състезателна писта тя трябва да се замени с по-термоустойчивата DOT4, която в Европа се използва и от градските малолитражки.

Един американец на аутобана

Изглежда не ми остава друго, освен да се съсредоточа върху по-близки до реалния живот и експлоатация неща. Постижими ли са например записаните в документите 322 км/ч? Да, мисля, че да. На един свободен участък от аутобана успях да стигна с лекота до 300 км/ч – на стръмно и само с леки вибрации във волана. Това обаче е възможно само с червения ключ – иначе оставаш ограничен в режима с мощност 500 к.с. Ускорението от 8,6 секунди от 100 до 200 км/ч при режима със 717 к.с. е точно на нивото на комбитата AMG E 63 S, Audi RS 6 и Alpina B5, които разполагат с с 600 до 612 к.с. и не само не са по-леки, а даже са и по-тежки от по-дългия Charger.

Това, че предимството от 100 к.с. на Dodge в случая не играе кой знае каква роля, изглежда се дължи на конструктивно вродено ограничение, което може да бъде отстранено само посредством много повече мощ. Това доказват и данните в нашите архиви, където Brabus Rocket 900 (на базата на S-класата, с V12 и 900 к.с.) е записан през 2016 година с постижение от 7,7 секунди, което не е бог знае колко по-бързо. Върховото постижение в същите архиви е дело на суперспортни McLaren 720S и възлиза на фантастичните 4,6 секунди.

В стандартния спринт Charger няма никакъв шанс срещу комбитата с двойно предаване. Това е напълно разбираемо и всъщност без никакво значение, защото американският мачо превръща ускорението до 100 км/ч в своеобразно пиротехническо шоу, чийто ефект е много по-ярък и запомнящ се от битката на числата на хартия. Разбира се, за почитателите на статистиката имаме и числа –  при 6000 об./мин 6,2 литровият V8 трябва да отделя по 80 к.с. за ремъчното задвижване на механичния компресор IHI America. За да поставим това число в по-разбираем контекст може би е добре да споменем, че стендовете в Chrysler Technical Center (CTC) в Детройт не са били пригодени за измерване на жизнените показатели на подобни чудовища – нито по отношение на необходимия дебит от свеж въздух, нито като издръжливост на динамометричната апаратура. Преди стендовете да бъдат подходящо усилени и ъпгрейдвани, екипът на SRT е могъл да тества мощността на компресорния Hemi на Hellcat само до около 600 к.с.

Хубавото е, че независимо от фантастичните числа и чудовищни постижения, американецът се справя доста прилично и с предизвикателствата на ежедневието. Ако не си играете с педала на газта и клапите в изпускателната система, Charger ще се движи по градските улици кротко, с не повече от 1500 об./мин и приглушено V8 боботене. Естествено, това може да се промени драстично само с лек натиск върху десния педал. Два-три милиметра и десетки погледи се обръщат към източника на зловещия рев. Още два-три милиметра и ще си имате работа с полицията.

Точно като едно време при отбора на Pistons – със свирката на съдията трябва да се внимава. Тя определя правилата на играта в града, където шега не бива. Но място за изява на виртуалния Бил Лаймбиър под предния капак винаги ще се намери – в крайна сметка съдиите нямат очи и на гърба…

Teкст: Tомас Хелманцик
Снимки: Ханс-Петер Зойферт, Adobe Stock