Гана забранява вноса на автомобили за скрап

Към момента африканската държава внася по 100 000 негодни за движение коли годишно

Правителството на Гана е амбицирано да сложи край на безконтролния внос на негодни за движение автомобили на територията на африканската държава. Годишно в световен мащаб се произвеждат между 60 и 100 милиона автомобила. Средната възраст на автомобилния парк дори на платежоспособни пазари, какъвто е германския, е около десет години. А къде отиват всички онези коли, които вече не са годни да се движат по пътищата на сравнително богатата част от света? Всички знаем прекрасно отговора – към държавите, чието население не е чак толкова платежоспособно, а управлението не е кой знае колко загрижено за това какви превозни средства се движат по пътищата.

В западноафриканската държава Гана например годишно се внасят над 100 000 употребявани автомобила, голяма част от които са вече бракувани. Те се използват както за резервни части, някои от които се търсят заради вложените в тях ценни метали, като например катализаторите, така и за последваща продажба като „нов внос“. Според изследванията на редица международни институти обаче, голяма част от колите, които се препродават и се движат дълги години по пътищата на страната, по никакъв начин не могат да бъдат определени като безопасни, още по-малко като екологични и наред с това по един или друг начин стават причина за плашещо голям дял от произшествията на пътя. Тази картинка да ви е позната отнякъде?

Затова през октомври 2020 година властите в Гана въвеждат нов закон, според който в страната е забранено да се внасят автомобили на възраст повече от десет години, както и такива, които са трайно и сериозно повредени от катастрофа, огън или вода. Естествено, законът е срещнал сериозен отпор от страна на местните лобита, но все пак влиза в сила и вече има сериозен ефект. Между другото, в ЕС от доста години се обсъжда след излизането им от редовна употреба старите автомобили да бъдат задължително рециклирани, с изключение на тези, които се намират в изрядно състояние и съответно предстои да се превърнат в ретро класики. Както доста други смислени за хората идеи обаче, тази също до момента е плод единствено на безконечни разговори, но не се осъществява на практика.