Opel Diplomat V8: Със знаме, ако обичате!

Игра на тронове? И още как: получихме за тест онзи Opel Diplomat V8 с дълго междуосие, с който са возели американския президент Джералд Форд при официалното му държавно посещение във Федералната република. Затова поставяме флагчетата, след което, „с развети знамена”, се опитваме да отговорим съвсем дипломатично на въпроса доколко „държавническа” е тази лимузина. 

В края на предния капак, там, където той се слива с хоризонта, в небето изгрява един нов ден. Но днес слънцето ще свети по-бледо, а денят ще донесе по-малко вълнения, сензации и спомени, отколкото онези три летни дни. Тогава, на 26 юли 1975 г., Джералд Форд, 38-и президент на Съединените щати, на път към Хелзинки, където ще бъде обсъден Заключителният акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, спира в Бон за тридневно държавно посещение. И тогава Форд се вози на Opel. Точно на този.

Става дума за един Diplomat V8 с удължено с 13 см междуосие. Надбавката в цената за предлаганата от 1973 дълга версия възлиза на 10 375 марки – малко повече от 25 процента. Това също допринася за изключителността на въпросното изпълнение, чийто тираж е ограничен на 40 екземпляра. Единствен този е бил украсен със знаменца за държавното посещение (Флагът на американския президент носи мотото „E pluribus unum“, „От многото – един“, това като допълнение към общата култура.) От 26 до 28 юли Джералд Форд е бил возен из страната с този Diplomat, после е отлетял. Автомобилът обаче е останал.

Ако вярваме на големия писател Франсис Скот Фицджералд, всичко след подобна кулминация би изглеждало като деградиране. Да бъдеш свързан завинаги с един върхов момент – такова нещо би разтърсило и най-перспективната кариера (и за вас важи, г-н Гьоце). Донякъде това се отнася за Opel, а още повече – за постоянните оплаквания, че навремето всичко е било по-добро, по-голямо и по-разкошно.

В случая с Diplomat B това си е чиста истина – както знаем, с отпадането на този модел Opel постави точка на своите амбиции във висшия клас. Това стана през 1977 г., почти четири десетилетия след като тези амбиции бяха заявени с първия Kapitän. През 1964 г. първото от двете поколения на Diplomat заема най-високия ранг в групата KAD (Kapitän, Admiral и Diplomat) и го запазва и след отпадането на Kapitän и Admiral през 1970 и 1976 г.

Блок енд рол

Може би все пак върховите модели на Opel си отиват, докато все още могат да направят това с достойнство, мислим си ние, когато още по тъмно се срещаме с колегите в подземния гараж. В бледата светлина на неоновите лампи Diplomat стърчи извън очертанията на паркомястото – а то, както и останалите в нашия гараж, е виждало доста автомобили, заемащи пространство. Със своите 5,05 метра този седан, особено в средата на 1970-те години и на фона на всякакви Kadett С, Gоlf І и Escort ІІ, притежава формат на шосеен кръстосвач, а с V8 мотора си е най-американският автомобил, произвеждан в Германия. Под предния капак похърква версията 327 на смол блок мотора на GM, задвижвала елитни превозни средства, като Chevrolet Corvette, Avanti II или Holden Monaro. С постоянно заливания от мощен горивен поток двукамерен карбуратор с регулиращ шибър Rochester Quadrajet V8 агрегатът развива в модела на Opel 230 к.с. и 43,5 кгм, т.е. 426 Нм въртящ момент. 

Качваме се, потъваме в синия плюш на велурените кресла, закопчаваме коланите. Моторът, който стартира от първото завъртане на ключа, кара капака над него да се разтрепери за кратко и – ако това не е плод на въображението ни – да припламва с отразена неонова светлина. Преместваме лоста на трансмисията на „D“, вдигаме крака си от широкия спирачен педал и Diplomat плавно започва да се движи. Тихото стакато на празния ход предизвиква ехо между стените, докато се стараем да не закачим някоя колона с големия Opel. Той се плъзга нагоре към ролетния портал, който днес сякаш се навива особено усърдно, за да освободи пътя на лимузината – от тъмнината към сивата утринна светлина на града, после към възцарилия се над аутобана ден и накрая към Хокенхайм. 

Според съвременните мащаби дългият Diplomat не е кой знае колко голям автомобил; една Insignia Sports Tourer например е само с пет сантиметра по-къса. Но Diplomat се отличава не просто с един особен вид големина, а и с извънредно внушителен формат, с присъствие, което не се определя от размерите, мощността на двигателя или скоростта. 

Това е един самоуверен автомобил. Звучи странно? Но пък обяснява защо той играе в една лига с Mercedes S-класа, а наследникът му Senator – вече не. Някои не харесват плюшено-американския характер на Diplomat? Ами добре – тяхна си работа. На него му е все едно – както и на тогавашните шефове на Opel. Никога не можеш да излезеш начело, ако се водиш по другите и по най-малкия общ знаменател на вкусовете. А в онези години Diplomat B е действително много напред – може би пистата му не е същата, по която се движат конкурентите, но пък си е негова собствена. 

Сега той се полюлява по магистрала А6, която се изкачва по хълмовете на запад, огряна от първите лъчи на слънцето. Още от излизането на аутобана автомобилът се движи без видими усилия на третата и последна степен на автоматичната предавателна кутия на GM с красивото има TH 400 Turbo-Hydramatic. Трансмисията няма причини да превключва – и то далеч не само поради липсата на широк избор от предавки, а и заради изобилието от въртящ момент. V8 моторът с 90-градусов ъгъл между цилиндровите редове черпи мощ от бездънните дълбини на 5,4-литровия си работен обем. Изкачванията не са в състояние да го извадят от нискооборотното му спокойствие. В това също се проявява характерът на автомобил, който превъзхожда останалите – той никога не създава впечатление за голямо усилие; нищо не те прави по-силен от чувството, че разполагаш със сила в запас. 

Докато двигателят сякаш между другото поддържа 130 км/ч с големия автомобил, горивната му помпа работи доста интензивно, както установяваме на бензиностанцията в Хокенхайм. Над 30 литра бензин 95 се изливат в резервоара, после малко заместител на оловото, след това миене, съхнене – и вече сме на мотодрома. 

Стандартна програма за измервания

Трябва да следваме протокола. Затова преди претеглянето развяваме знамената – завинтваме държачите на калниците и поставяме флагчетата с нашата емблема. Защото отдалеч сме видели, че колегите от sport auto се въртят в питлейна около един 911. Сега преминаваме покрай тях в параден марш с наконтения Diplomat, за да им пожелаем добро утро. Да, вярно, тук има известно самохвалство – особено в момента, когато слизаме от автомобила, кимваме кратко на момчетата и откриваме церемониално деня за изпитания: „Нека измерванията започнат!”

Отначало премерваме всичко в интериора, за което е необходимо такова удължаване на измервателните планки, сякаш искаме да снемем планировката на Белия дом. Най-накрая установяваме диаметъра на завиване, прилепваме измервателната електроника и излизаме на трасето. Тук веднага констатираме, че скоростомерът дава доста нескромни показания, а уредът за измерване на шумови нива атестира автомобила със солиден и същевременно многовариантен акустичен портфейл. 

Придвижваме се към изхода на острия обратен завой, където е стартът за измерване на ускорението. Ото натиска с левия си крак спирачката, а с десния газта, V8 моторът се разфучава, Diplomat повдига задната си част и спуска надолу предната, кракът се вдига от спирачката и… всъщност няма истинско взривно потегляне, автомобилът превърта силно задните си колела и напредва, стържейки по асфалта, когато гумите най-после намират известно сцепление. Втори опит, този път с по-малко газ. Наистина трябва да е много малко, за да не изчерпва запаса от сцепление на 14-цоловите колела. 

Така Diplomat потегля достолепно и се устремява напред по трасето. Мигове след началото се включва втората степен на трансмисията, която би трябвало да е достатъчна за почти целия по-нататъшен процес на ускоряване. Единайсет секунди след старта автомобилът достига 100 км/ч. Което показва, че числата могат да означават определени стойности, но не дават представа с какъв избухлив темперамент се движи този Opel. Спирачната система посреща високото темпо с четири диска и сдържани действия, които ви карат да си спомняте за набраната скорост като за нещо зашеметяващо.

Същото постигат при слалома управлението и окачването. Поради индиректното предавателно число на богатата на сервопомощ и бедна на обратна връзка кормилна уредба Ото върти волана, сякаш маневрира с товарен кораб в многоетажен паркинг. Въпреки това той едва успява да реагира, когато задницата поднася за момент настрани. Така времето преминава като в полет и изглежда много по-кратко, отколкото по-късно ще покажат измервателните уреди с фотоклетки. 

Както винаги, когато при нас дойде „ветеран на тест”, целта ни изобщо не е да засечем най-добрите времена. По-скоро искаме да отдадем почит на най-доброто от всички времена. Когато шофираме големия Opel по обратния път, над хълмовете вече се спуска мрак. Слънцето, което току-що се е скрило зад върховете на дърветата, днес вероятно не е светело по-ярко, отколкото през юли 1975 г. Но някогашната атмосфера сякаш се усеща и днес. Diplomat продължава да е посланик на марката Opel. И на всичко онова, което става възможно, когато имаш смелостта да вървиш по собствен път. Път, който продължава отвъд хоризонта, започващ веднага след края на предния капак на Diplomat.

 

Текст: Себастиан Ренц
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт