Lamborghini Sian: Aбракадабра

Магическата формула на Lamborghini за електрификация е следната – пълна доза атмосферен V12 и хомеопатично количество ток от суперкондензатор. Разходихме се съвсем сами по прекрасните пътища около езерото Гарда, за да видим доколко въздействащ е ударът на мълнията („Siаn“) с 819 к.с.

Както е добре известно, не е необходимо твърде много, за да се чувстваме щастливи. За нас в auto motor und sport например е предостатъчно да можем да сядаме редовно зад волана на нови автомобили. И да ги караме, разбира се – точно като тук и сега, когато пред мен е Lamborghini Sián, а аз се подготвям за малка обиколка около езерото Гарда в Северна Италия. За да не ви оставя с погрешни впечатления – невинаги си имаме работа с автомобилни скулптури с дължина близо пет и височина само един метър. Нищо подобно. Но не липсват и такива срещи – колкото да ни напомнят за това, че щастието съществува.

Дори и в покой произведението пред мен изглежда в движение, а формите му наистина въздействат като удар от гръм. Очевидно търсен ефект, защото на диалекта на италианците от Болоня „Sián“ означава „мълния“. От друга страна и децата знаят, че мълниите имат нещо общо с електричеството. И именно затова инженерите на Lamborghini са решили да направят първата стъпка на прочутата марка от Сант’ Агата Болонезе към електрификацията и спасението на света с най-обикновена комбинация от подложен на даунсайзинг и работещ в цикъла на Аткинсън ДВГ плюс впечатляващо преди всичко с килограмите си дуо от акумулаторна батерия и електромотор.

Правила ли? Какви правила?

Да, аме не… Преди да се случи нещо подобно, отговорните за технологичните разработки в Lamborghini лица вероятно биха отишли да обядват в Pizza Hut, облечени във фланелки на Ferrari. В Сант’ Агата Болонезе няма половинчати неща – ако ще се чука, не се почуква, а се начуква, ако ще тече, няма да църцори, а ще шурти… Хората тук живеят, за да обичат и за да се смеят. Крачат към хоризонта смело и директно. Без уговорки, съображения и заобикалки – според отговорния за технологичното развитие член на управителния съвет на Lamborghini Маурицио Реджани, тази марка не следва, а нарушава правилата, провокира и непрекъснато търси собствени решения. С фокус върху динамиката, емоциите и… върху традициите, също, разбира се. Така стигаме до най-мощното цивилно произведение в историята на Lamborghini, чийто V12 постига таван от 819 к.с. Основателят на компанията Феручо Ламборгини (запален инженер, предприемач и винар, който се разделя с мажоритарния си дял в Automobili Lamborghini още през 1972 година) би се гордял с него. Както и с днешните хора във фирмата, които се събират на обяд в импровизирано-реорганизирания заради противоепидемичните мерки ведомствен стол в Сант’Агата, разместват с тътрене маси и столове, сядат и се впускат във въодушевено бъбрене. Шумно и в бодро, жизнерадостно настроение.

Тук шофьорът на камион нагъва спагетите си наравно с главния дизайнер, а монтажникът седи на една маса с шефа на пресотдела и тестовите пилоти. Йерархичните структури са хоризонтални, производствените тиражи са ограничени, а маневреността на компанията е изумителна. И нищо чудно, защото хората си говорят направо очи в очи, вместо да пускат километрични салами в електронната поща. Така точните решения се намират бързо и най-често са оригинални и неповторими. Примерът със задвижването на Sián е доста показателен в тази насока – вместо да се мъчат да хибридизират някой анемичен ДВГ, окачвайки на врата му допълнителен баласт от електромотори и акумулатори, инженерите на Lamborghini са заложили на своя 6,5-литров V12 със 785 к.с., добавили са вграден в трансмисията компактен тягов електродвигател с мощност 25 кВт и за десерт са включили суперкондензатор ( т.нар. „Supercap“) в ролята на енергиен източник, инсталиран оптимално от гледна точка на тегловия баланс в преградата между кабината и двигателния отсек.

Малък, лек и бърз.

Според Реджани, основният враг на неговите инженери си остава теглото, а цялата електрическа система го увеличава само с 34 килограма – не на последно място защото суперкондензаторът е три пъти по-ефективен от акумулатор със сравнимо тегло. За да превърнат потенциала на тази високотехнологична абракадабра в реални предимства, италианците са сключили сътрудничество с изследователите от Университета на Масачусетс и са регистрирали собствен патент в тази област. На практика задвижването на Sian употребява концентрираната електроенергия със същата шеметна скорост, с която си я набавя чрез рекуперация, а използването на кондензатор в условия на непрекъсно и бързо преминаване от режим на ускорение в режим на спиране всъщност е доста разумен и ефективен подход – както на писта, така и по нормалните пътища.

Мощта е налице в момента, в който натиснете стартовия бутон. С характерно жужене стартерът дава възможност на дванайсетцилиндровата машина да загреее своята метална мускулатура, напомняйки ми нещо, което един американски колега беше писал преди време – „Щастието е едно добре разгрято Lamborghini.“ Мога да се подпиша с две ръце под това твърдение и да добавя, че приливът на щастие става интензивен след като температурата на моторното масло достигне 60-80 градуса. Трябва да отбележа също, че благодарение на електроагрегатите с напрежение 48V, Sián потегля и се държи по-плавно и хармонично от своите събратя с класически V12. Движението е осезаемо по-леко и елегантно, а смяната на предавките се придружава от фино дозирана електроасистенция, която се оказва особено ефективна в режимите на средно натоварване. По-добро остава усещането и после, когато звярът загрее, преминавайки през Торболе и Рива и се отправи към Гардесана Очидентале – няма и следа от стрес или скука на борда на „Номер 0”. Да, става дума именно за автомобила в цвят „Verde Gea“, който отбеляза премиерата на Sian на изложението IAA през 2019 година. Изпълнението на интериора е такова, че на човек му се иска да си го вземе вкъщи или просто никога да не излезе от него.

Първокласна естетика

Облицовките от висококачествена анилинова кожа в цвят „Terra di Sant’Agata Bolognese“ осигуряват превъзходен контакт и са в чудесен стилистичен синхрон с повърхностите от алкантара, покритите с прозрачен лак карбонови детайли и изработените на 3D принтер елементи в купето. Първокласната спортна атмосфера се допълва и от перфектната опора на анатомичните спортни седалки, финото ухание на естествена кожа и ясните цифрови показания на арматурното табло. Да, на него има и сензорен екран, но едва ли ще ви остане време да го гъделичкате дълго. Просто защото ще трябва да се хванете здраво някъде – най-добре за волана с класическа кръгла форма, голям диапазон за регулиране и пълна липса на модерните напоследък бутони и сензорни панели. За сметка на това извитите като сърпове и неподвижно монтирани карбонови лостчета за смяна на предавките от двете му страни са изключително удобни. Дръпвате леко и ISR трансмисията (Independent Shift Rods – независими плъзгачи) отзад преминава към следващата предавка. При спокойно движение в режим „Strada“ това става без излишно бързане и с осезаемо акустично потвърждение за извършващия се процес. Нямате нужда от кръгли циферблати пред вас, за да се насладите на това прекрасно аналогово усещане. Ако разбирате какво имам предвид…

Всеки от общо 63-те (отдавна разпродадени) екземпляра на Sian е различен. „Ad personam“ наричат в Lamborghini възможността за строго индивидуално изпълнение, която се приема много добре от клиентите на марката. Това, разбира се, едва ли ще изненада някого на фона на базовата цена от 2,3 милиона евро… Но пък трябва да се отбележи, че срещу тази солидна сума клиентът наистина получава нещо ценно. Споменатите механични шумове например са направо безценни в днешно време. И докато на други места инженерите се стремят да потиснат, заглушат и премахнат напълно всякакви звуци, вибрации и трептения, в Lamborghini те са заети с композирането им, Всяка смяна на предавка и всяко ускорение се превръща в малка симфония, посветена на механичното съвършенство.
В този дух трябва да се разглежда и решението атмосферният V12 да не бъде товарен с тежките като килограми и маниери трансмисии с два съединителя или класически хидротрансформатори. Много по-подходящ за характера на Sian е компактната, лека и бърза ISR трансмисия с един съединител. В зависимост от скоростта и избрания режим на движение, тя може да проявява изключителна нежност или да заковава неумолимо следващата предавка за време под 50 хилядни от секундата.

Tунел? Пълна газ! Scusi…

При тези предпоставки се случва човек да се увлече… Веднъж основателят на компанията Феручо Ламборгини бил спрян от полицията за превишена скорост на извънградски път с една Miura. Той просто излязъл и подал ключовете на полицая с думите „Опитайте вие да се придържате към ограниченията с този автомобил.“ Полицейският служител приел и вероятно е разбрал естеството на проблема, защото Феручо продължил по пътя си без по-нататъшни усложнения. Макар днес да нямам никакво намерение да прекрачвам ограниченията по отсечката между Малчезине и Лимоне, няма как да се въздържа в тунела… Преминавам на Sport, ускорявам докрай на втора, чувам за миг хълцането при смяната, натискам още малко на трета и рязко отпускам десния крак. Ето заради този гръм, този оглушителен пукот и това ехо хората дават милиони за Lamborghini с атмосферен V12.

Не е задължително да си гледал състезания във Формула 1 през 70-те, за да настръхнеш целия и очите ти да се насълзат от удоволствие, Но безспорно помага, През това време освеженият с клапани от титанова сплав късоходов агрегат напира в посока 9000 об./мин, а тъпанчетата не смогват да балансират между рева на изпускателната система и дефазираното ехо от стените на тунела. Иде ти да си запушиш ушите, но те е страх да не изпуснеш нещо от термодинамичната оргия зад гърба си, където 6,5-лировата машина вдишва, сгъстява, възпламенява и отделя със скорост и в количества, граничещи с физичните закони.

А хибридната система? Тук е, но за малко да я забравя… Всъщност електромоторът играе поддържаща роля само до 130 км/ч – след това би бил необходим допълнителен предавателен механизъм. Той тежи, а теглото тук е основен враг. Пък и не е много ясно доколко влиянието на 34-те кончета на електромотора въобще ще се усети на фона на мощно препускащите 785 на дванайсетцилиндровата машина. Благотворният ефект на суперкондензатора и придружаващата го електроуредба личи в моментите на слабост на V12 – през останалото време е по-добре те да останат на заден план.

Щастие. За това става дума.

Динамиката на пътя е в състояние в миг да изчерпи речниковия ми запас. Затова ще кажа само, че възможностите на суперустойчивата карбонова структура с рushrod окачване, спортните гуми с превъзходно сцепление, системата на двойното предаване и управлението на четирите колела практически очертават границите на реално постижимото в цивилното автомобилостроене. Строгият контрол върху общото тегло на болида, съчетан с фино настроената кормилна уредба от друга страна създават виртуално впечатление за компактност и повратливост, с които Sian става подходящ и за серпентините на планински проход. В реакциите на спирачките и управлението има много истина и яснота относно състоянието на пътя, които на свой ред дават възможност за оползотворяване на пълния динамичен потенциал на машината. Разбира се, вездесъщата електроника бди непрестанно и предпазва безценното произведение с неговите криле, дифузори и шестоъгълни задни светлини от всички рискове и предизвикателства – както в бързите завои, така и в бавното паркиране на заден ход. Нали целта е пълното щастие?

Teкст: Йорн Томас
Снимки: Бернхард Филзер, Adobe Stock, Shutterstock