Opel беше първият

„Човек не пътува, за да стигне, а за да пътува“, пише на своята приятелка Каролине Хердер през 1788 година Волфганг Гьоте. Спомних си тази мисъл, когато в главата ми спонтанно изплува мисълта че точно през тази година се навършват 60 години от създаването на първия в Европа автомобилен дизайнерски център. Преди десет години, по случай 50-годишнината му имах честта да го посетя и да се срещна лично с един от най-уважаваните автомобилни стилисти, Ерхард Шнел.    

Ерхард Шнел почина преди три години, но наближаващата годишнина е един невероятен повод да си спомня за този човек оставил трайна следа в сърцето ми. Когато го видях преди десет години ми направи впечатление със струяща от него завладяваща енергия, въпреки че тогава възрастта му бе 87 години. Разговорът ми с него тръгна някак на шега, но въпреки че срещу мен стоеше едно от главните действащи лица в стилистичната история на Opel, въпреки че поводът тогава бе 50 годишнината от създаването на първия за марката и въобще в Европа дизайнерски център и въпреки че малко преди това бях имал шанса да шофирам един брилянтно запазен Opel GT, той се насочи в съвсем друга посока. Историята винаги е била много съществена част от интересите ми, а възможността да задавам въпроси на  жив свидетел на събитията от Втората Световна Война, при това човек, който по това време е бил на зряла възраст, бе особено изкушаваща. „В края на войната бях на 17 години,“ разказа ми Шнел. „Изпратиха ме на север от Берлин за да браним столицата. Вече виждах наближаващите руски танкове и войниците които ни обстрелваха. Благодаря на Господ че успях да се измъкна и по-късно се предадох в плен на американците.“ Така Шнел попада в лагер за военнопленници и се отървава от зловещата съдба да бъде изпратен в Сибир. По ирония на съдбата по-късно той ще работи за германското подразделение именно на американска компания. А авангардното дизайнерско студио в което ще ръководи отдел ще бъде създадено с помощта на огромните ресурси на GM и по почина на техния стилистичен център в Уорън, Мичиган.

Кръгът на живота

Въпросният стилистичен център, създаден в Рюселсхайм през 60-те има основен принос за това още следващото десетилетие на Opel да е толкова шарено, модно, вълнуващо и многостранно. Богатата с традициите си марка е в отлична форма. Предлага на клиентите си седем моделни серии от компактни до луксозни автомобили, от комби модели за семейни пътешествия до спортни двуместни купета. В салоните на Opel цари истинско опиянение от цветове и всевъзможно оборудване. През 1972 и 1973 година Opel дори изпреварва Volkswagen по продажби и постига 20 процентен пазарен дял. Едва ли и у нас може да бъде открит човек чийто живот по някакъв начин не се преплел с марката. За мен лично това бе една Omega Caravan Turbodiesel от 1993 година. Бе само на три години когато се сдобих се с нея и осигуряваше наслада от големия простор, здравината, лукса и дори малко тромавият турбо дизел бе основание за радост.

Днес стремежът на главния дизайнер на Opel Марк Адамс е пряко свързана с желанието на Opel да се идентифицира с продукти в високо качество и престижно реноме. Ярко олицетворение на тази философия бе Insignia, с която през 2008 година Opel постави началото на това което Адамс нарече „съчетание от скулптурна артистичност и германска прецизност“. Последва пренасяне на новия стилистичен език във всички сегменти, а днес стилистиката на моделите, след като компанията вече е част от Stellantis е едно страхотно напомняне за красивата Manta от тези златни времена.

Германия, 60-те години

Преди 60 години обаче, през 1964 година всичко изглежда далеч по-просто, а снимките на които се представят автомобилите се изразяват в черно бели контрасти. Много рядко могат да се видят цветни акварели на някой Kadett и други модели на марката оцветени на ръка. Представянията на нови модели на автомобилните компании далеч не могат да се похвалят с днешния си блясък и обикновено представляват семпли представления в някой градски театър, обикновено там където е позиционирана фирмата. Церемониите са скромни, дизайнът не е сред особено обсъжданите детайли и е по-скоро периферна тема на разговорите в които преобладават техническите въпроси.

Всичко това обаче е на път да се промени. В началото на 60-те години в Opel все пак съществува отдел наречен „Моделна стая“, секретно място където формата на каросерията придобива реалните си измерения. По това време автомобилите обаче все повече започват да стават израз на същността на човека който ги купува, линиите придобиват по-култивирани форми, стилистиката на колелата започва да има по-голямо значение, в общата аритметика на дизайна активно се намесват светлините. Днес в автомобилния свят съществуват цели армии от дизайнери и стилисти по интериора и екстериора, които са в непрекъснат контакт с инженерите в областта на аеродинамиката и проектантите на производствените процеси, но през шейсетте трудно могат да могат да бъдат изброени и дузина специалисти, създаващи външната „облицовка“ на автомобила, при това повечето от тях в същността си са скулптури, архитекти или графични дизайнери.

В Opel осъзнават важността на тези тенденции за общото излъчване на автомобила. Затова през 1964 година, точно до Техническия развоен център в Рюселсхайм в близост до старата тестова писта е добавен нов комплекс, който е изцяло посветен на дизайна.

Проблемът е че тогава не съществуват университети в които студенти да се обучават в автомобилен дизайн в Европа. „Ако някой бе заинтересован от автомобилния дизайн, трябваше да учи индустриален“, разказа ми тогава Ерхард Шнел, който междувпрочем впоследствие ще създаде легендарния Opel GT и ще ръководи едно от дизайнерските студия в постройката наречена N10. Може и да звучи парадоксално, но по това време скромните отдели за дизайн се ръководят от…инженери.

Именно в това преломно време когато модните дизайнери се радват на огромен интерес и често са извор на скандали и теми за медиите въпросният индустриален дизайн започва да набира скорост. Отличен пример за това стават продуктите на компанията за електрически уреди Braun, която представя на пазара модерни и уникални по своите форми радиоприемници и касетофони и превръща в забележителни дори банални неща като електрически самобръсначки.

Три стилистични отдела под един покрив

В гореспоменатата постройка N10 се помещават три отдела – за интериорен дизайн, определящ формите и материалите в автомобила и екстериорен, чиято работа е насочена върху формите на каросерията. Именно последният е отговорен за създаването на линиите на силуета и пропорциите на автомобила. Подобни неща са новост за Европа, но всъщност революционната стъпка е при създаването на третия отдел. В него Opel обединява креативни умове от дизайнери, които вече имат опит в Рюселсхайм или в компанията майка GM в Детройт, и които имат за задача създаването на продукти отвъд ежедневните нужди. Наречен Advanced Studio той има задачи, насочени към създаването на напълно нови концепции за автомобили. Формите, цветовете, пропорциите се създават с представа за вкусовете на автомобилния потребител на бъдещето. Екипът не се занимава с това което ще влезе скоро в серийно производство, а това което ще впечатлява хората в следващите 3 до 10 години. За европейската автомобилна сцена подобно решение е прецедент.  

Първият център за авангарден автомобилен дизайн в Европа

До този момент повечето европейски автомобилни производители най-често възлагат разработката на новите си концептуални модели на външни компании, специализирани в тази област. Северна Италия и особено равнината около столицата на Пиемонт Торино по онова време е известно като Меката на автомобилния дизайн. Пиетро Фруа, Джузепе „Нучо” Бертоне и Пининфарина са разположили своите каросерийни работилници в областта между Алпите и Апенините и създават дизайна на много от концептуалните студии и серийни модели на европейските автомобилни производители. Докато утвърдените производители работят върху създаването на своите серийни автомобили, тези творци изобретяват нови форми и идеи които далеч надхвърлят съществуващата моделна гама. Подобна работа им дава възможност да демонстрират своите творения винаги с идеята да впечатлят някои голям производител – като например Pininfarina, която успява да създаде трайно сътрудничество с Peugeot и Ferrari. Каросерийните работилници привличат вниманието и на богатите автомобилни ентусиасти, които търсят начин за създаване на своя индивидуална лична кола мечта.

Именно работата на тези студия е в основата на идеята за създаване на Авангардното Студио на Opel. Само една година след раждането му, през 1965 година първото му творение вече е факт. На Автомобилното изложение във Франкфурт е представен моделът Еxperimental GT. Въпреки че ще се превърне в един от най-великите модели на марката Opel GT, в нито един етап от проектната работа този автомобил не е бил предвиждан за серийно производство. За първи път обаче сериозен автомобилен производител в Европа създава автомобил чието предназначение е да се демонстрират възможностите за създаване на нови форми.

За всичко е „виновен“ General Motors

Ако отново се върнем към началото на шейсетте ще открием че в Рюселсхайм се появява един американец на име Клер Маккичън. Той има ясна идея как трябва да изглежда дизайнерската организация на Opel. Личната му база е в Детройт, защото е не какъв да е, а главен дизайнер на Chevrolet. Маккичън, както и шефовете на GM смятат че това което работи добре в САЩ, може да бъде полезно и за Европа. На практика идеята за създаване на собствено дизайнерско студио в Opel има своите корени при американската компания-майка GM отвъд океана. В Уорън, близо до седалището на гиганта в Детройт, стилистите на GM Styling работят върху формите на бъдещите автомобили още от края на 50-те години на миналия век. Първият концептуален модел е представен още по-рано – само година след преименуването на създадения още през 1927 година и ръководен от Харли Ърл отдел Art & Colour на GM Styling през 1937 година, компанията демонстрира пред обществеността студията Buick Y-Job – първата концептуална разработка в автомобилната история.

При пристигането си Маккичън заварва в Рюселсхайм малкото скромно отделение за което споменахме по-рано. Ограниченото пространство в буквалния и метафоричен смисъл обаче е прекалено тясно за поривите на амбициозния стилист от САЩ. Старомодните структури и процедури, които по това време са общовалидни за всички европейски производители са крайно незадоволителни за човек от Америка, която по това време символизира свободата на духа, носи прогресивното, авангардизма, просперитета и успеха. А и самият Маккичън все пак е работил достатъчно дълго в най-модерната стилистична организация в света GM Styling, където повече от хиляда дизайнери създават не само футуристични форми, но влияят и на социалните структури на бъдещето. В Уорън, Мичиган, край бързоразвиващият се Детройт през 1956 година GM създава напълно нов просторен стилистичен център, който от своя страна е разположен в първия в света индустриален кампус наречен GM Tech Center. Цялото съоръжение е проектирано от известния финландски архитект Ееро Сааринен. Именно въпросният център става и вдъхновение за Маккичън, който мечтае да реализира подобно нещо и в Германия.

В края на краищата той успява. Не само по отношение на структурите и работните процеси, но и по отношение на самата архитектура на сградата, защото всичко от Детройт е пренесено в умалени форми в Рюселсхайм.

150 дизайнера вместо 50 човека моделиращи автомобили

Новият център става притегателна сила за множество стилисти от цял свят защото на практика това е първото реално дизайнерско студио в Европа. То от своя страна предлага практически неограничени възможности за тях. Това което до този момент са правели 50 човека моделиращи автомобили в Моделната Стая е заместено с интегрална структура включваща 150 дизайнера. Този генератор на идеи бързо разпространява вируса на креативността в различни дизайнерски школи и университети. Скоро към него се насочват наистина брилянтни стилисти които оставят трайни следи в стилистичната история на Opel. Сред тях са Волфганг Мьобиус, Дик Сьодерберг, Анатол Лапин, Ерхард Шнел, Хидео Кодама, Крис Бенгъл, Жан-Франсоа Венет, Мурад Наср, Хърбърт Килмър, Ханс Зеер, Джордж Галиън, Мартин Смит, Брайън Несбит и Марк Адамс. Настина знаменити имена в автомобилния дизайн. Всички те имат огромно влияние върху лицето на Opel през последните 60 години и спомагат това марката да има толкова ясно присъствие.

Дизайнерското студио в Рюселсхайм има репутацията на върхова школа. Присъствието му в CV-то на един стилист е признак за изключителни способности; дизайнерите от N10 са изключително уважавани в автомобилната индустрия и вратите за тях са широко отворени навсякъде. Разбира се това не винаги е добре за самия Opel, защото конкурентите са с отворени обятия към всеки от дизайнерите на фирмата. През 60-те години самият Фери Порше пристига в Opel и отива в офиса на Анатол Лапин. Отворен към подобни прояви на уважение, последният показва на Порше плановете и рисунките върху които работи. Много скоро е привлечен в компанията Porsche в Цуфензаузен, където ще създаде прочутия 928. По-късно Porsche ще отмъкне от Opel и  Сьодерберг и Мьобиус.

Нови и модерни технически решения

Не само дизайнът е поставен на напълно нови основи, процедурите при създаването на формите също са значително променени. Преди това реализацията става с използването на  стикери залепвани първоначално върху полупрозрачна вертикално изпъната хартия с размерите на автомобила на базата на първоначалните скици и рисунки. Този метод е създаден от италианските стилисти, но е крайно неудобен защото стикерите се втвърдяват бързо и всичко трябва да става за кратко време. Още по-труден е последващият процес на шлифоване на формите. В GM Styling в Детройт обаче изнамират нов начин за създаване на модели с използване на глина. Този мек материал изсъхва доста по-бавно от стикерите, а голямото му тегло в тази ранна фаза на дизайна не от значение. При него лесно се оформят криви, а формите стават по-извити и експресивни.

Първата звезда на Advanced Studio: Experimental GT

Заедно със студията за второто поколение на „Голямата тройка“ на Opel наречена KAD (Kapitan, Admiral, Diplomat) създадени от дизайнерското студио на Opel, дизайнерите на новия отдел започват своята работа върху своя „дрийм кар“. Проектът е толкова таен че за него не е информиран дори бордът на директорите. Студията трябва да представлява двуместен спортен автомобил с обли, експресивни форми и две места. Идеята отново е дело на Клер Маккичън. Няма как да не бъде забелязан фактът че той е бил фокусиран върху формите на Corvette по това време, но моделът на Opel трябва да е по-близък до характера на европейците и следователно да е по-компактен. Проектът е ръководен от същият този Ерхард Шнел с който започна нашия разказ. В края на краищата се ражда автомобил-икона с обръщани с помощта на лостов механизъм фарове и врати с рамки. Автомобилът се появява на изложението във Франкфурт през 1965 година и въпреки ограничените срокове за създаването му завладява публиката. „Макар че никога не бе създаван с идеята да става сериен, той толкова се хареса на борда на директорите, че бе превърнат в сериен само за три години“, завърши своя разказ Ерхард Шнел, изрисувайки стилно марковия знак със светкавица върху репродуция на цветна гравюра на GT. Всъщност това е само началото на разказа…

Текст: Георги Колев          

Снимки: Opel